Души

Poetry

807 0 3

Тихо, някъде скрити

малко по малко отваряме душите си.

И откриваме красотата там -

неподправена и плаха.

И тогава, отворени към света,

търсим някого, който е открил

така нужния му ключ,

за да отключи най-красивото у себе си.

И тогава срещаме въпросния и душите ни се докосват -

тогава започва най-красивата връзка на света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yaniuz1 (Яни)

Поздрав, това ми звучи като Малкия Принц наивно и истински и ... толкова хубаво

2012-04-02T18:17:28+03:00
xSchizophreniax (Росица Тодорова)

nicee (: :d

2010-06-27T00:16:27+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Само аз ли виждам геометрични фигури и една буболечка вкрая?

2010-06-26T23:08:25+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0