8 oct 2010, 15:17

Души

769 0 0

Поглеждаш ме със нежност и уплаха.

Какво  ли  нас  отново  днес ни чака?

Ще се прегърнем  и  целунем в утринта.

Ще се прегърнем и целунем на обяд.

Ще се прегърнем и целунем вечерта.

Ще бъдем заедно и ще се смеем.

Ще скачаме,  ще потанцуваме  и  ще  живеем.

В света на любовта идилия прекрасна сме създали.

Душите  ни  изцяло са  се  сляли.

Сърцата  ни  са  бистрите  реки.

Очите  ни  са слънчеви  води.

Душите ни са прелестни брези.

И вятър да ги брули, и зима да ги наранява,

тя, любовта, в душата си остава.

Не стига тоз живот да изживеем любовта.

И трябва много красота, и топлина, и страст.

Но има ли я любовта, ще бъде и пребъде в нашите сърца.

Защото тя не е от вчера, не  е измислена химера,

а  е  едно  добро  начало,  на  всичко  тя  е  огледало.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...