Души

Поглеждаш ме със нежност и уплаха.

Какво  ли  нас  отново  днес ни чака?

Ще се прегърнем  и  целунем в утринта.

Ще се прегърнем и целунем на обяд.

Ще се прегърнем и целунем вечерта.

Ще бъдем заедно и ще се смеем.

Ще скачаме,  ще потанцуваме  и  ще  живеем.

В света на любовта идилия прекрасна сме създали.

Душите  ни  изцяло са  се  сляли.

Сърцата  ни  са  бистрите  реки.

Очите  ни  са слънчеви  води.

Душите ни са прелестни брези.

И вятър да ги брули, и зима да ги наранява,

тя, любовта, в душата си остава.

Не стига тоз живот да изживеем любовта.

И трябва много красота, и топлина, и страст.

Но има ли я любовта, ще бъде и пребъде в нашите сърца.

Защото тя не е от вчера, не  е измислена химера,

а  е  едно  добро  начало,  на  всичко  тя  е  огледало.