8.10.2010 г., 15:17

Души

763 0 0

Поглеждаш ме със нежност и уплаха.

Какво  ли  нас  отново  днес ни чака?

Ще се прегърнем  и  целунем в утринта.

Ще се прегърнем и целунем на обяд.

Ще се прегърнем и целунем вечерта.

Ще бъдем заедно и ще се смеем.

Ще скачаме,  ще потанцуваме  и  ще  живеем.

В света на любовта идилия прекрасна сме създали.

Душите  ни  изцяло са  се  сляли.

Сърцата  ни  са  бистрите  реки.

Очите  ни  са слънчеви  води.

Душите ни са прелестни брези.

И вятър да ги брули, и зима да ги наранява,

тя, любовта, в душата си остава.

Не стига тоз живот да изживеем любовта.

И трябва много красота, и топлина, и страст.

Но има ли я любовта, ще бъде и пребъде в нашите сърца.

Защото тя не е от вчера, не  е измислена химера,

а  е  едно  добро  начало,  на  всичко  тя  е  огледало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...