8 jul 2022, 20:03

Души и душици

  Poesía » Otra
533 4 10

Между ума и сърцето някъде там,

заедно с човека се ражда душата.            

За някои тя е и пристан, и храм,

съдник, мъдрец и приятел!

 

Душата расте във всеки различна.

Нуждае се от обич, простор, доброта.

Храни се само с безмерно обичане -

простичка рецепта за светла душа.

 

От недохранване ли, от какво ли,

множат се плевели - дребни душици.

На деня ни фалшиви герои, уви,

под кожата на светци и светици.

 

Има и такива, изгубени в мрака.

Оплитат и хвърлят мрежи отровни.

Пил ли си вече от тяхната чаша?

Боже, опази от сиромаси духовни.

 

Ала безценна е онази, широката,

дето побира любов и за трима!

Дето лекува на ближния болката

и умее да бъде щастлива.                                        

 

Все се сещам за една стара истина-

че освен с годините, човеците ра̀снат,

вървейки към последния пристан

и на душа! А това е прекрасно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....