ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
316 2367
8.07.2022 г., 20:03 ч.

Души и душици 

  Поезия » Друга
256 4 10

Между ума и сърцето някъде там,

заедно с човека се ражда душата.            

За някои тя е и пристан, и храм,

съдник, мъдрец и приятел!

 

Душата расте във всеки различна.

Нуждае се от обич, простор, доброта.

Храни се само с безмерно обичане -

простичка рецепта за светла душа.

 

От недохранване ли, от какво ли,

множат се плевели - дребни душици.

На деня ни фалшиви герои, уви,

под кожата на светци и светици.

 

Има и такива, изгубени в мрака.

Оплитат и хвърлят мрежи отровни.

Пил ли си вече от тяхната чаша?

Боже, опази от сиромаси духовни.

 

Ала безценна е онази, широката,

дето побира любов и за трима!

Дето лекува на ближния болката

и умее да бъде щастлива.                                        

 

Все се сещам за една стара истина-

че освен с годините, човеците ра̀снат,

вървейки към последния пристан

и на душа! А това е прекрасно!

© Даниела Виткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??