Души и душици
Между ума и сърцето някъде там,
заедно с човека се ражда душата.
За някои тя е и пристан, и храм,
съдник, мъдрец и приятел!
Душата расте във всеки различна.
Нуждае се от обич, простор, доброта.
Храни се само с безмерно обичане -
простичка рецепта за светла душа.
От недохранване ли, от какво ли,
множат се плевели - дребни душици.
На деня ни фалшиви герои, уви,
под кожата на светци и светици.
Има и такива, изгубени в мрака.
Оплитат и хвърлят мрежи отровни.
Пил ли си вече от тяхната чаша?
Боже, опази от сиромаси духовни.
Ала безценна е онази, широката,
дето побира любов и за трима!
Дето лекува на ближния болката
и умее да бъде щастлива.
Все се сещам за една стара истина-
че освен с годините, човеците ра̀снат,
вървейки към последния пристан
и на душа! А това е прекрасно!
© Даниела Виткова All rights reserved.
