В планината висока погубена е топла мома.
Стои тя в малка захлупена къща, омаяна от своите мисли и топлина, гледа към една малка искра, тъкмо, изгряваща от дупката на единствената кристална стена.
Всяка искрица отразява се в ъглите на тази стена и омагьосва нейната крехка, самозабравила се , свита , мека и магична душа.
В друг свят пренесена е таз малка душа.
Всичко е тихо, спокойно с дървета , мъгли и студени като в гръцки легенди зловещи скали.
Над тях орли се реят и дракони със своя огън себе си се опитват да сгреят.
Около тези орли - мечки и вълци бият се в близките опасни гори. Ближе всеки своите рани и пуска кристални сълзи.
Сълзите падат, застиват и като огледало, рязко, всеки звук от животните милват и взимат.
Застинали са сълзите, но са част от душите.
С всеки следващ напън , всяка следваща стъпка нямат сили за следваща тежест и мъка.
Падат душите , ала сълзите им вече като кристали чудесни, заслепяват ги с истини тежки, магични и смешни.
В очите им пламък навлиза и с онази дя ...