thedoors (Силвия)
50 48
13 jul 2016, 9:01

Душите на деца 

  Poesía » Filosófica
973 1 4

Когато пак се събудим,
ще видим души на деца.
Те тичат из житни полета
и събират скакалци във буркан.

Ще видим души на деца, 
които смеят се гръмко,
а плачат, само защото 
прахта на полето направила 
е крачетата им черни 
и мазолите им от вчера, 
още ги болят.

Ще видим души на деца.
Джобовете им не дрънкат, 
но са големи и пълни със джанки, 
от някое дърво, 
което ги е чакало дълго 
и е вплело клоните си за тях 
като стълба към Изгрева.

Ще видим души на деца.
Вечер се сгушват в сеното,
палят огън и чакат полета на
светулките, които да им кажат - 
дали и утре слънцето пак ще ги гледа,
дали росата ще измие краката им,
дали и утре ще могат безгрижно да тичат,
дали джанките пак ще са сладки,
дали още ще са заедно?

Ще видим души на деца,
когато пак се събудим.

© Силвия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Любослава!
  • Невероятно е!
  • Благодаря, Лили...
    Там е, но има нужда от съживяване!
  • "Ще видим души на деца,
    когато пак се събудим"

    Истина е, и ще се върне детството в живота ни като спомен и мечта, а всъщност дали някога си е тръгвало?! Красива и замисляща творба!
Propuestas
: ??:??