Душите на деца

Jul 13, 2016, 9:01 AM

Poetry » Phylosophy

826 1 4

Когато пак се събудим,
ще видим души на деца.
Те тичат из житни полета
и събират скакалци във буркан.

Ще видим души на деца,
които смеят се гръмко,
а плачат, само защото
прахта на полето направила
е крачетата им черни
и мазолите им от вчера,
още ги болят.

Ще видим души на деца.
Джобовете им не дрънкат,
но са големи и пълни със джанки,
от някое дърво,
което ги е чакало дълго
и е вплело клоните си за тях
като стълба към Изгрева.

Ще видим души на деца.
Вечер се сгушват в сеното,
палят огън и чакат полета на
светулките, които да им кажат -
дали и утре слънцето пак ще ги гледа,
дали росата ще измие краката им,
дали и утре ще могат безгрижно да тичат,
дали джанките пак ще са сладки,
дали още ще са заедно?

Ще видим души на деца,
когато пак се събудим.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

thedoors (Силвия)

2016-07-13T13:58:46+03:00

Благодаря, Любослава!
burningdesire (Любослава Пиринкова)

2016-07-13T13:31:05+03:00

Невероятно е!
thedoors (Силвия)

2016-07-13T12:58:08+03:00

Благодаря, Лили...
Там е, но има нужда от съживяване!
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2016-07-13T12:21:46+03:00

"Ще видим души на деца,
когато пак се събудим"

Истина е, и ще се върне детството в живота ни като спомен и мечта, а всъщност дали някога си е тръгвало?! Красива и замисляща творба!