Душите на деца
Когато пак се събудим,
ще видим души на деца.
Те тичат из житни полета
и събират скакалци във буркан.
Ще видим души на деца,
които смеят се гръмко,
а плачат, само защото
прахта на полето направила
е крачетата им черни
и мазолите им от вчера,
още ги болят.
Ще видим души на деца.
Джобовете им не дрънкат,
но са големи и пълни със джанки,
от някое дърво,
което ги е чакало дълго
и е вплело клоните си за тях
като стълба към Изгрева.
Ще видим души на деца.
Вечер се сгушват в сеното,
палят огън и чакат полета на
светулките, които да им кажат -
дали и утре слънцето пак ще ги гледа,
дали росата ще измие краката им,
дали и утре ще могат безгрижно да тичат,
дали джанките пак ще са сладки,
дали още ще са заедно?
Ще видим души на деца,
когато пак се събудим.
© Силвия All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Любослава!
-
Невероятно е!
-
Благодаря, Лили...
Там е, но има нужда от съживяване! -
"Ще видим души на деца,
когато пак се събудим"
Истина е, и ще се върне детството в живота ни като спомен и мечта, а всъщност дали някога си е тръгвало?! Красива и замисляща творба!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
