Душите на деца
Когато пак се събудим,
ще видим души на деца.
Те тичат из житни полета
и събират скакалци във буркан.
Ще видим души на деца,
които смеят се гръмко,
а плачат, само защото
прахта на полето направила
е крачетата им черни
и мазолите им от вчера,
още ги болят.
Ще видим души на деца.
Джобовете им не дрънкат,
но са големи и пълни със джанки,
от някое дърво,
което ги е чакало дълго
и е вплело клоните си за тях
като стълба към Изгрева.
Ще видим души на деца.
Вечер се сгушват в сеното,
палят огън и чакат полета на
светулките, които да им кажат -
дали и утре слънцето пак ще ги гледа,
дали росата ще измие краката им,
дали и утре ще могат безгрижно да тичат,
дали джанките пак ще са сладки,
дали още ще са заедно?
Ще видим души на деца,
когато пак се събудим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
