Душите на деца
Когато пак се събудим,
ще видим души на деца.
Те тичат из житни полета
и събират скакалци във буркан.
Ще видим души на деца,
които смеят се гръмко,
а плачат, само защото
прахта на полето направила
е крачетата им черни
и мазолите им от вчера,
още ги болят.
Ще видим души на деца.
Джобовете им не дрънкат,
но са големи и пълни със джанки,
от някое дърво,
което ги е чакало дълго
и е вплело клоните си за тях
като стълба към Изгрева.
Ще видим души на деца.
Вечер се сгушват в сеното,
палят огън и чакат полета на
светулките, които да им кажат -
дали и утре слънцето пак ще ги гледа,
дали росата ще измие краката им,
дали и утре ще могат безгрижно да тичат,
дали джанките пак ще са сладки,
дали още ще са заедно?
Ще видим души на деца,
когато пак се събудим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Все права защищены
