25 nov 2023, 7:00

Два гълъба

891 0 1

Два гълъба заедно стоят

от зората до последния вечерен шум.

В тишината се борят със съдбата, 

съдбата да трябва да летят с крилата.

Те сами са в този свят, без ничия помощ и топла ръка.

Два гълъба

надеждата не губят.

Имат я там е свети в мрака,

но дали ще оцелее да види зората.

Два гълъба изгубени,

изгубени но свързани.

Свързани с мечтата една,

да бъдат свободни чеда..

Чеда на Земята,

чеда на реката,

свързани с вечни изпитания ,

ще се борят с неправните им наказания.

Два гълъба,

в изневяра няма да видите.

Човешките граници са далеч от тяхната сила.

Подслон търсят те и храна ,

а не просто една празна душа.

Макар и да са ,,просто животни'',

животни основно свързвани с улиците и парка,

те са специални защото улиците и парковете нямаше да са същите  без тях.

А без тях дали надеждата ще си отиде,

надеждата децата да тичат след тях в парка,

или ще успеем и без тях,

и нова граница ще се появи!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Svetlana ManevaA Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....