Два гълъба заедно стоят

от зората до последния вечерен шум.

В тишината се борят със съдбата, 

съдбата да трябва да летят с крилата.

Те сами са в този свят, без ничия помощ и топла ръка.

Два гълъба

надеждата не губят.

Имат я там е свети в мрака,

но дали ще оцелее да види зората.

Два гълъба изгубени,

изгубени но свързани.

Свързани с мечтата една,

да бъдат свободни чеда..

Чеда на Земята,

чеда на реката,

свързани с вечни изпитания ,

ще се борят с неправните им наказания.

Два гълъба,

в изневяра няма да видите.

Човешките граници са далеч от тяхната сила.

Подслон търсят те и храна ,

а не просто една празна душа.

Макар и да са ,,просто животни'',

животни основно свързвани с улиците и парка,

те са специални защото улиците и парковете нямаше да са същите  без тях.

А без тях дали надеждата ще си отиде,

надеждата децата да тичат след тях в парка,

или ще успеем и без тях,

и нова граница ще се появи!