Два гълъба заедно стоят
от зората до последния вечерен шум.
В тишината се борят със съдбата,
съдбата да трябва да летят с крилата.
Те сами са в този свят, без ничия помощ и топла ръка.
Два гълъба
надеждата не губят.
Имат я там е свети в мрака,
но дали ще оцелее да види зората.
Два гълъба изгубени,
изгубени но свързани.
Свързани с мечтата една,
да бъдат свободни чеда..
Чеда на Земята,
чеда на реката,
свързани с вечни изпитания ,
ще се борят с неправните им наказания.
Два гълъба,
в изневяра няма да видите.
Човешките граници са далеч от тяхната сила.
Подслон търсят те и храна ,
а не просто една празна душа.
Макар и да са ,,просто животни'',
животни основно свързвани с улиците и парка,
те са специални защото улиците и парковете нямаше да са същите без тях.
А без тях дали надеждата ще си отиде,
надеждата децата да тичат след тях в парка,
или ще успеем и без тях,
и нова граница ще се появи!
© Svetlana ManevaA Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Надеждата е следствие от навика - смъртоносна инерция да запазиш старото. Убий надеждата »