26 dic 2019, 19:12  

Два континента

  Poesía » Otra
1.1K 9 16

В едно легло сме, а в различни континенти,

във Африка си ти, а аз във Антарктида.

Ти огън си, а аз съм заледена,

не ме докосвай - ще се разтопя, ще си отида.

Два климата - характери епични,

два кремъка с волове, а не мелят.

Събуждаме се в светове различни - 

Тарзан си ти, а аз съм Жулиета.

Цветя не искам, нека да живеят,

какво ли значи някакъв букет?

Когато успоредните не се пресичат,

водата винаги остава лед.

До твоя континент ще стигна,

имейл поне един ми изпрати.

С кану по Конго ще доплувам лично,

а ти ела при мен на ски.

И следващата нощ като си лягаш,

не хъркай като африкански лъв!

Аз финно във съня си се отнасям -

ледът е тих като самата смърт...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не мисля, Румяна, животът показва обратното. Благодаря ти!
  • А казват че, противоположностите се привличат! Поздравления
  • Много истина има в тази великолепна творба...много реалност пренесена от живота намирам в нея.
  • Забавно ми е, всеки път се смея като го чета. Всеки може да намери нещо за себе си тук, или просто да кара ски. Благодаря ти, Дими!
  • Силно👍

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....