Dec 26, 2019, 7:12 PM  

Два континента

  Poetry » Other
1.1K 9 16

В едно легло сме, а в различни континенти,

във Африка си ти, а аз във Антарктида.

Ти огън си, а аз съм заледена,

не ме докосвай - ще се разтопя, ще си отида.

Два климата - характери епични,

два кремъка с волове, а не мелят.

Събуждаме се в светове различни - 

Тарзан си ти, а аз съм Жулиета.

Цветя не искам, нека да живеят,

какво ли значи някакъв букет?

Когато успоредните не се пресичат,

водата винаги остава лед.

До твоя континент ще стигна,

имейл поне един ми изпрати.

С кану по Конго ще доплувам лично,

а ти ела при мен на ски.

И следващата нощ като си лягаш,

не хъркай като африкански лъв!

Аз финно във съня си се отнасям -

ледът е тих като самата смърт...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не мисля, Румяна, животът показва обратното. Благодаря ти!
  • А казват че, противоположностите се привличат! Поздравления
  • Много истина има в тази великолепна творба...много реалност пренесена от живота намирам в нея.
  • Забавно ми е, всеки път се смея като го чета. Всеки може да намери нещо за себе си тук, или просто да кара ски. Благодаря ти, Дими!
  • Силно👍

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....