Двадесет и втори Декември

31 may 2007, 7:36 2014-03-29T23:57:23+02:00

Poesía

516 0 3

1989г.

Един етюд и недопята песен - съдби на кръстопът.

Възражда се народ, сред плесен и търси своя светъл път.

По улиците и площадите - над сивите бетонни сгради,

над покривите и балконите, разтърсвани от канонади,

умиращи души витаят, за да възкръснат с боен вик

във името на свободата, вещающа:

- "О, спри - ти, миг!"

- О, миг!

Ти, равен си на вечност, когато огнекрилата човечност,

излива в буйна лава, метежния си лик:

- "Спокойствието долу!"

- "Диктаторите долу!"

- "Камбаните да бият -

за мъртвия войник!"

- Камбаните да бият!

Не чувате ли, хора?

Земята се отвръща

от трупове, безброй...

Камбаните да бият -

за мъртвите герои!

Че свобода се взема,

не със молби -

а с бой.

Когато отшумят "пороите",

гробовете ще съхнат в маранята,

под слънцето на светъл ден.

Ще има трудности тогава...

Но, нека времето остави,

един от себе си рефрен -

като невехнещ спомен!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

RussianCowboy (Marin Tsonev)

2021-08-19T09:05:24+03:00

Я напиши нещо за 23-ти декември 1990-та.
INTI (Аматерасу )

2007-05-31T08:55:59+03:00

Понякога Гебура е необходимата сила на меча, за да разрушим ненужното вече и да отворим пътища към свободата на душата.
kity (Людмила Нилсън)

2007-05-31T07:38:32+03:00

Помня го!
Поздрави