Двадесет и втори Декември

31.05.2007 г., 7:36 ч. 10 год

Поезия

5.0 / 1

563 0 3

1989г.
Един етюд и недопята песен - съдби на кръстопът.
Възражда се народ, сред плесен и търси своя светъл път.
По улиците и площадите - над сивите бетонни сгради,
над покривите и балконите, разтърсвани от канонади,
умиращи души витаят, за да възкръснат с боен вик
във името на свободата, вещающа:
- "О, спри - ти, миг!"
- О, миг!
Ти, равен си на вечност, когато огнекрилата човечност,
излива в буйна лава, метежния си лик:
- "Спокойствието долу!" ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Индигово синьо
Жената на гробаря

До късно на терасата простира, окъсаните дрехи на съпруга си. В джобовете понякога намира, парче зем...
Тополи

Надвесени мои тополи, как шепнете скрито в нощта, във ромон неспирен прибоят на вашите дни отшумя. К...
Разплитане

Разплита се дървото на страха, шуми във вените тънеещи до болка. Ти търсиш само трайната стреха, а л...

Още произведения »