Двадесет и втори Декември
1989г.
Един етюд и недопята песен - съдби на кръстопът.
Възражда се народ, сред плесен и търси своя светъл път.
По улиците и площадите - над сивите бетонни сгради,
над покривите и балконите, разтърсвани от канонади,
умиращи души витаят, за да възкръснат с боен вик
във името на свободата, вещающа:
- "О, спри - ти, миг!"
- О, миг!
Ти, равен си на вечност, когато огнекрилата човечност,
излива в буйна лава, метежния си лик:
- "Спокойствието долу!"
- "Диктаторите долу!"
- "Камбаните да бият -
за мъртвия войник!"
- Камбаните да бият!
Не чувате ли, хора?
Земята се отвръща
от трупове, безброй...
Камбаните да бият -
за мъртвите герои!
Че свобода се взема,
не със молби -
а с бой.
Когато отшумят "пороите",
гробовете ще съхнат в маранята,
под слънцето на светъл ден.
Ще има трудности тогава...
Но, нека времето остави,
един от себе си рефрен -
като невехнещ спомен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены
