diexart (Велислава)
16 1
9 nov 2011, 21:21

Двама 

  Poesía » De amor
477 1 2

Пристъпваш леко ти пред мен,

едва поглеждаш ме небрежно.

И с поглед, леко навлажнен,

приканваш ме със много нежност.

 

Поглеждам плахо аз пред нас -

безбройно много планини.

Стоят и предизвикват -

страх, копнежи и мечти.

 

Плахо свивам рамене,

поглеждам те с очи невинни.

А ти протягаш ми ръце -

"Зная, да - ще ги преминем."

 

И вдига се във миг мъглата,

проблясва лъч от светлина.

И зная, няма сила на земята

да се равнява тя на любовта.

 

 

 

© Велислава Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е хубаво!Браво!
  • Точно така,когато е силна и истинска-любовта,руши всякакви прегради,пожелавам и на теб по-лека борба с живота и много,много любов!Поздрав!
Propuestas
: ??:??