Двама
632
1
2
Пристъпваш леко ти пред мен,
едва поглеждаш ме небрежно.
И с поглед, леко навлажнен,
приканваш ме със много нежност.
Поглеждам плахо аз пред нас -
безбройно много планини.
Стоят и предизвикват -
страх, копнежи и мечти.
Плахо свивам рамене,
поглеждам те с очи невинни.
А ти протягаш ми ръце -
"Зная, да - ще ги преминем."
И вдига се във миг мъглата,
проблясва лъч от светлина.
И зная, няма сила на земята
да се равнява тя на любовта.
© Велислава All rights reserved.
