Двама
Две масички една до друга.
Седят до гърбавия мост.
Един съпруг, една съпруга.
Единият наляво гледа.
Обърнал другият е гръб.
А помежду им - педя.
Живот оголва се до кост.
Окапват спомени и песни.
Поскърцва дървеният мост.
Реката шумоли, мълчат.
Страст в бръчките е утешена.
Кафетата горчат.
Последна глътка - два, три грама.
Две сенки, сгушени в едно.
И пак ще тръгнат двама.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Весела Петева Todos los derechos reservados
