Двама
Две масички една до друга.
Седят до гърбавия мост.
Един съпруг, една съпруга.
Единият наляво гледа.
Обърнал другият е гръб.
А помежду им - педя.
Живот оголва се до кост.
Окапват спомени и песни.
Поскърцва дървеният мост.
Реката шумоли, мълчат.
Страст в бръчките е утешена.
Кафетата горчат.
Последна глътка - два, три грама.
Две сенки, сгушени в едно.
И пак ще тръгнат двама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Петева Всички права запазени
