Две масички една до друга.
Седят до гърбавия мост.
Един съпруг, една съпруга.
Единият наляво гледа.
Обърнал другият е гръб.
А помежду им - педя.
Живот оголва се до кост.
Окапват спомени и песни.
Поскърцва дървеният мост.
Реката шумоли, мълчат.
Страст в бръчките е утешена.
Кафетата горчат.
Последна глътка - два, три грама.
Две сенки, сгушени в едно.
И пак ще тръгнат двама.
© Весела Петева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
