13 abr 2019, 23:38

Двама в бяло

  Poesía
496 0 1

          Двама в бяло

 

Ти и аз вървим в бяло до морето,

слънцето ни се усмихва от небето.

Праща ни и ни стопля със своите лъчи,

заедно сме сега а дълго бяхме сами!

 

Вървим боси по пясъка, държим се за ръка,

главата си склонила на рамото ми сега.

Усмивка има на моята и твоята уста,

заедно сме до морето срещнали Любовта!

 

Морето гали с вълните си нашите крака,

поздрав от него, усещаме сега цялостта.

Аз, ти, слънцето и морето заедно сме сега,

напред и щастието да ни се усмихва така!

 

Над нас морски птици кръжат, прелитат,

докосват морето и после с красък отлитат.

 

Вървим заедно, по пясъка стъпките ни остават,

Дирите ни морето пази, вълните не ги заличават

нашите творби за хората много означават.

Децата ни са горди, пътят ни продължават!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...