13 апр. 2019 г., 23:38

Двама в бяло

498 0 1

          Двама в бяло

 

Ти и аз вървим в бяло до морето,

слънцето ни се усмихва от небето.

Праща ни и ни стопля със своите лъчи,

заедно сме сега а дълго бяхме сами!

 

Вървим боси по пясъка, държим се за ръка,

главата си склонила на рамото ми сега.

Усмивка има на моята и твоята уста,

заедно сме до морето срещнали Любовта!

 

Морето гали с вълните си нашите крака,

поздрав от него, усещаме сега цялостта.

Аз, ти, слънцето и морето заедно сме сега,

напред и щастието да ни се усмихва така!

 

Над нас морски птици кръжат, прелитат,

докосват морето и после с красък отлитат.

 

Вървим заедно, по пясъка стъпките ни остават,

Дирите ни морето пази, вълните не ги заличават

нашите творби за хората много означават.

Децата ни са горди, пътят ни продължават!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...