13 апр. 2019 г., 23:38

Двама в бяло

502 0 1

          Двама в бяло

 

Ти и аз вървим в бяло до морето,

слънцето ни се усмихва от небето.

Праща ни и ни стопля със своите лъчи,

заедно сме сега а дълго бяхме сами!

 

Вървим боси по пясъка, държим се за ръка,

главата си склонила на рамото ми сега.

Усмивка има на моята и твоята уста,

заедно сме до морето срещнали Любовта!

 

Морето гали с вълните си нашите крака,

поздрав от него, усещаме сега цялостта.

Аз, ти, слънцето и морето заедно сме сега,

напред и щастието да ни се усмихва така!

 

Над нас морски птици кръжат, прелитат,

докосват морето и после с красък отлитат.

 

Вървим заедно, по пясъка стъпките ни остават,

Дирите ни морето пази, вълните не ги заличават

нашите творби за хората много означават.

Децата ни са горди, пътят ни продължават!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...