Apr 13, 2019, 11:38 PM

Двама в бяло

  Poetry
495 0 1

          Двама в бяло

 

Ти и аз вървим в бяло до морето,

слънцето ни се усмихва от небето.

Праща ни и ни стопля със своите лъчи,

заедно сме сега а дълго бяхме сами!

 

Вървим боси по пясъка, държим се за ръка,

главата си склонила на рамото ми сега.

Усмивка има на моята и твоята уста,

заедно сме до морето срещнали Любовта!

 

Морето гали с вълните си нашите крака,

поздрав от него, усещаме сега цялостта.

Аз, ти, слънцето и морето заедно сме сега,

напред и щастието да ни се усмихва така!

 

Над нас морски птици кръжат, прелитат,

докосват морето и после с красък отлитат.

 

Вървим заедно, по пясъка стъпките ни остават,

Дирите ни морето пази, вълните не ги заличават

нашите творби за хората много означават.

Децата ни са горди, пътят ни продължават!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...