3 mar 2024, 19:32

Дванадесет камбани

  Poesía » Civil
970 5 18

                  На Николина – 22-годишното момиче,

          което бие камбаните на храма в гр. Шипка    

 

 

До Господ стига призивният глас

на старите и пеещи камбани.

Дванайсет са на брой и с мощен бас

голямата да влезем в храма кани.

 

Догонват се в един речитатив,

събудили съня на тишината.

Духът на Шипка да остане жив

приканва ни звънарката. Жената –

 

момиче още – въздуха люлей

и ехото звъненето повтаря.

Решил си да забравиш ли? Недей!

Дедите тук са мрели за България!

 

На трети март забулен е в мъгла

върхът, но бели кости тук ни викат.

Кръвта попили, близките била

за нас са живи светещи реликви.

 

 

03.03.2024 г.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко е хубаво да усетиш прегръдката на думите!👍🌈
  • Честита да си Миме! Много здраве, слънце, радости!
  • Благодаря ти, Таничка!❤️Честит празник!🌹
  • Силен стих, Миме!Поздравления , талантливке!
  • Иржи, какъв хубав коментар си ми оставила! Благодаря за щедростта на думите и твоите чувства към мен! Прекрасна си и те прегръщам!💖
    Миленка, прегръдка има за теб, разбира се! При това аз вече получих твоята! Почувствах се разкошно, мила!💖

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...