3 mar 2024, 19:32

Дванадесет камбани

  Poesía » Civil
962 5 18

                  На Николина – 22-годишното момиче,

          което бие камбаните на храма в гр. Шипка    

 

 

До Господ стига призивният глас

на старите и пеещи камбани.

Дванайсет са на брой и с мощен бас

голямата да влезем в храма кани.

 

Догонват се в един речитатив,

събудили съня на тишината.

Духът на Шипка да остане жив

приканва ни звънарката. Жената –

 

момиче още – въздуха люлей

и ехото звъненето повтаря.

Решил си да забравиш ли? Недей!

Дедите тук са мрели за България!

 

На трети март забулен е в мъгла

върхът, но бели кости тук ни викат.

Кръвта попили, близките била

за нас са живи светещи реликви.

 

 

03.03.2024 г.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко е хубаво да усетиш прегръдката на думите!👍🌈
  • Честита да си Миме! Много здраве, слънце, радости!
  • Благодаря ти, Таничка!❤️Честит празник!🌹
  • Силен стих, Миме!Поздравления , талантливке!
  • Иржи, какъв хубав коментар си ми оставила! Благодаря за щедростта на думите и твоите чувства към мен! Прекрасна си и те прегръщам!💖
    Миленка, прегръдка има за теб, разбира се! При това аз вече получих твоята! Почувствах се разкошно, мила!💖

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...