Mar 3, 2024, 7:32 PM

Дванадесет камбани

  Poetry » Civic
968 5 18

                  На Николина – 22-годишното момиче,

          което бие камбаните на храма в гр. Шипка    

 

 

До Господ стига призивният глас

на старите и пеещи камбани.

Дванайсет са на брой и с мощен бас

голямата да влезем в храма кани.

 

Догонват се в един речитатив,

събудили съня на тишината.

Духът на Шипка да остане жив

приканва ни звънарката. Жената –

 

момиче още – въздуха люлей

и ехото звъненето повтаря.

Решил си да забравиш ли? Недей!

Дедите тук са мрели за България!

 

На трети март забулен е в мъгла

върхът, но бели кости тук ни викат.

Кръвта попили, близките била

за нас са живи светещи реликви.

 

 

03.03.2024 г.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Колко е хубаво да усетиш прегръдката на думите!👍🌈
  • Честита да си Миме! Много здраве, слънце, радости!
  • Благодаря ти, Таничка!❤️Честит празник!🌹
  • Силен стих, Миме!Поздравления , талантливке!
  • Иржи, какъв хубав коментар си ми оставила! Благодаря за щедростта на думите и твоите чувства към мен! Прекрасна си и те прегръщам!💖
    Миленка, прегръдка има за теб, разбира се! При това аз вече получих твоята! Почувствах се разкошно, мила!💖

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...