3.03.2024 г., 19:32

Дванадесет камбани

967 5 18

                  На Николина – 22-годишното момиче,

          което бие камбаните на храма в гр. Шипка    

 

 

До Господ стига призивният глас

на старите и пеещи камбани.

Дванайсет са на брой и с мощен бас

голямата да влезем в храма кани.

 

Догонват се в един речитатив,

събудили съня на тишината.

Духът на Шипка да остане жив

приканва ни звънарката. Жената –

 

момиче още – въздуха люлей

и ехото звъненето повтаря.

Решил си да забравиш ли? Недей!

Дедите тук са мрели за България!

 

На трети март забулен е в мъгла

върхът, но бели кости тук ни викат.

Кръвта попили, близките била

за нас са живи светещи реликви.

 

 

03.03.2024 г.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко е хубаво да усетиш прегръдката на думите!👍🌈
  • Честита да си Миме! Много здраве, слънце, радости!
  • Благодаря ти, Таничка!❤️Честит празник!🌹
  • Силен стих, Миме!Поздравления , талантливке!
  • Иржи, какъв хубав коментар си ми оставила! Благодаря за щедростта на думите и твоите чувства към мен! Прекрасна си и те прегръщам!💖
    Миленка, прегръдка има за теб, разбира се! При това аз вече получих твоята! Почувствах се разкошно, мила!💖

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...