6 abr 2007, 17:32

ДВАНАЙСЕТ ЗА ПРИНЦЕСИТЕ

  Poesía
1.4K 0 8
 

Дванайсет.

Натрапчив като пукнатина,

часовникът поглъща пространството.

Кристалните пантофки

всъщност

изглеждат безкомпромисно бетонени.

Пулсират по окаляните улици.

Дванайсет.

Тук сградите са някак колосални.

И локвите са някак колосални.

А крачките отекват в суеверното.

Дванайсет.

Прогорено в сетивата

и в портмантото,

тегнещо от грим.

Дванайсет.

На прозореца -

гарвани.

И тикви вместо сънища

на паркинга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...