6 abr 2007, 17:32

ДВАНАЙСЕТ ЗА ПРИНЦЕСИТЕ

  Poesía
1.4K 0 8
 

Дванайсет.

Натрапчив като пукнатина,

часовникът поглъща пространството.

Кристалните пантофки

всъщност

изглеждат безкомпромисно бетонени.

Пулсират по окаляните улици.

Дванайсет.

Тук сградите са някак колосални.

И локвите са някак колосални.

А крачките отекват в суеверното.

Дванайсет.

Прогорено в сетивата

и в портмантото,

тегнещо от грим.

Дванайсет.

На прозореца -

гарвани.

И тикви вместо сънища

на паркинга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...