6.04.2007 г., 17:32

ДВАНАЙСЕТ ЗА ПРИНЦЕСИТЕ

1.4K 0 8
 

Дванайсет.

Натрапчив като пукнатина,

часовникът поглъща пространството.

Кристалните пантофки

всъщност

изглеждат безкомпромисно бетонени.

Пулсират по окаляните улици.

Дванайсет.

Тук сградите са някак колосални.

И локвите са някак колосални.

А крачките отекват в суеверното.

Дванайсет.

Прогорено в сетивата

и в портмантото,

тегнещо от грим.

Дванайсет.

На прозореца -

гарвани.

И тикви вместо сънища

на паркинга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...