Дванайсет.
Натрапчив като пукнатина,
часовникът поглъща пространството.
Кристалните пантофки
всъщност
изглеждат безкомпромисно бетонени.
Пулсират по окаляните улици.
Дванайсет.
Тук сградите са някак колосални.
И локвите са някак колосални.
А крачките отекват в суеверното.
Дванайсет.
Прогорено в сетивата
и в портмантото,
тегнещо от грим.
Дванайсет.
На прозореца -
гарвани.
И тикви вместо сънища
на паркинга.
© Елица Мавродинова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
