Двата ада
572
0
1
Двата ада
Някъде мъртви души, в тъмнината на времето, бродят сами.
Някого, друг убива сега, виждат се белези по изкривените лица.
Злото като черно мастило се разстила по тази земя.
Земя, на която преди е властвала красота.
Душата се бори за Рая, но за да го достигне, трябва да мине през двата ада.
Вечен кръговрат, едни се раждат, други умират и всичко се повтаря пак.
От земята винаги ще лъха смрад.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виктория Todos los derechos reservados
