16 февр. 2011 г., 16:20

Двата ада

575 0 1

Двата ада

 

Някъде мъртви души, в тъмнината на времето, бродят сами.

Някого, друг убива сега, виждат се белези по изкривените лица.

Злото като черно мастило се разстила по тази земя.

Земя, на която преди е властвала красота.

 

Душата се бори за Рая, но за да го достигне, трябва да мине през двата ада.

Вечен кръговрат, едни се раждат, други умират и всичко се повтаря пак.

От земята винаги ще лъха смрад.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вики, сатанизмът не е най добрата почва за поезия! Просто съвет!Има толкова прекрасни неща на този (и онзи) свят!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...