19 nov 2009, 23:01

Две

1K 0 0

След две години на забрава

в чуждите прегръдки,

почука на вратата на сърцето ми,

и в най-тъмния час на нощта

влезе, за да потърсиш

следите си.

Да, Джеймс, там е лицето ти,

там са ръцете ти, топлите устни,

още те пазя,

за да отпразнуваме заедно

това, което е останало от нас,

след две години на пречистване

един от друг.

И да, Джеймс, любовта

се завръща със билет

за други градове и други жени,

за да разбере, че има място

в живота ми

през следващите две години.

 

 

18.11.2007г.-19.11.2009г.

Будапеща-Букурещ

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...