19 nov 2009, 23:01

Две

1K 0 0

След две години на забрава

в чуждите прегръдки,

почука на вратата на сърцето ми,

и в най-тъмния час на нощта

влезе, за да потърсиш

следите си.

Да, Джеймс, там е лицето ти,

там са ръцете ти, топлите устни,

още те пазя,

за да отпразнуваме заедно

това, което е останало от нас,

след две години на пречистване

един от друг.

И да, Джеймс, любовта

се завръща със билет

за други градове и други жени,

за да разбере, че има място

в живота ми

през следващите две години.

 

 

18.11.2007г.-19.11.2009г.

Будапеща-Букурещ

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...