22 feb 2007, 15:31

Две бели птици

  Poesía
659 0 4
                       Две бели птици литнаха в небето,
                       съвсем случайно ги видях,
                       усетих как пулсира ми сърцето,
                       мигът на трепет отлетя със тях.


                       Две бели птици - чисти и красиви,
                       каквито бяхме ний със теб,
                       разстилаха мъглата и от нея
                       изплува споменът - и чист, и свеж.


                       Две бели птици, толкова невинни,
                       каквато всъщност бях и аз,
                       за сетен път разбиха ми сърцето,
                       а в повика им чувам твоя глас.


                       Две бели птици отлетяха,
                       отнасяйки със тях и мойта радост,
                       сълзите ми горчиви надделяха,
                       удави се и крехката ми младост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...