22 feb 2007, 15:31

Две бели птици

  Poesía
663 0 4
                       Две бели птици литнаха в небето,
                       съвсем случайно ги видях,
                       усетих как пулсира ми сърцето,
                       мигът на трепет отлетя със тях.


                       Две бели птици - чисти и красиви,
                       каквито бяхме ний със теб,
                       разстилаха мъглата и от нея
                       изплува споменът - и чист, и свеж.


                       Две бели птици, толкова невинни,
                       каквато всъщност бях и аз,
                       за сетен път разбиха ми сърцето,
                       а в повика им чувам твоя глас.


                       Две бели птици отлетяха,
                       отнасяйки със тях и мойта радост,
                       сълзите ми горчиви надделяха,
                       удави се и крехката ми младост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...