Две бели птици
Две бели птици литнаха в небето,
съвсем случайно ги видях,
усетих как пулсира ми сърцето,
мигът на трепет отлетя със тях.
Две бели птици - чисти и красиви,
каквито бяхме ний със теб,
разстилаха мъглата и от нея
изплува споменът - и чист, и свеж.
Две бели птици, толкова невинни,
каквато всъщност бях и аз,
за сетен път разбиха ми сърцето,
а в повика им чувам твоя глас.
Две бели птици отлетяха,
отнасяйки със тях и мойта радост,
сълзите ми горчиви надделяха,
удави се и крехката ми младост.
съвсем случайно ги видях,
усетих как пулсира ми сърцето,
мигът на трепет отлетя със тях.
Две бели птици - чисти и красиви,
каквито бяхме ний със теб,
разстилаха мъглата и от нея
изплува споменът - и чист, и свеж.
Две бели птици, толкова невинни,
каквато всъщност бях и аз,
за сетен път разбиха ми сърцето,
а в повика им чувам твоя глас.
Две бели птици отлетяха,
отнасяйки със тях и мойта радост,
сълзите ми горчиви надделяха,
удави се и крехката ми младост.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
