17 nov 2019, 8:21

Две чаши вино

  Poesía
554 0 0

ДВЕ ЧАШИ ВИНО

 

Сипах две чаши от своето вино -
почти черно и рубинено.
Лъчите слънчеви в него искрят.
Приказки любовни мълвят.
Хризантемите на късна есен ухаят.
В сърцето ми белези дълбаят.
Душата ми изпълват със спомени -
красиви и горчиви като виното.
Прититихват, политат подгонени
от пламъка страстен на пивото.
Махам натъжена с ръка.
Няма нужда от болните спомени.
На очите ми се спира сълза,
от душата с въздишка отронена.
Имаше дни – на масата сядахме
от десет, до петнадесет човека.
С вино вечеряхме, с вино обядвахме.
Гласовете на децата ехтеха.
Сега е тихо и много самотно.
Едни си отидоха там – на небето.
Сърцето боли ме страхотно
за децата, които по света се разпилеха.
Гледам в чашите и не ги докосвам.
Няма две топли ръце да ги вдигнат,
очи да се погледнат от обич жигосани,
в смях и нежност души да се заливат.
Наздраве, близки! Наздраве, приятели!
За здраве се моля за мен и вас виртуално.
Ще чуем взаимно звъна на чашите,
когато се срещнем по някаква случайност...

 

16 11 2015
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...