3 jul 2006, 12:06

Две души

  Poesía
1.2K 0 0
Не знам какво е животът без твоята любов,
не знам дали е възможно това.
По света се лее дъжд,
а болката от нашата история
отшумява бавно в моята душа!
Знам, че се измори да се бориш,
потърси отговора в истината!
Ще те прегърна и ти ще станеш моята звезда,
спасителният лъч сред бурята.
Остави тази болка назад
и потърси в нашата любов успокоение
и чувството на две души,
които изгарят в огън и страст!
И живей с тези моменти,
животът продължава
и трябва да му се насладим,
защото това, което трябва, се случва!
Огледай се, около нас няма повече съжаление,
всички се научиха да мечтаят!
И аз прекрасно зная какво е това забрава -
така мирише цветът на моята съдба!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...