3 июл. 2006 г., 12:06

Две души

1.2K 0 0
Не знам какво е животът без твоята любов,
не знам дали е възможно това.
По света се лее дъжд,
а болката от нашата история
отшумява бавно в моята душа!
Знам, че се измори да се бориш,
потърси отговора в истината!
Ще те прегърна и ти ще станеш моята звезда,
спасителният лъч сред бурята.
Остави тази болка назад
и потърси в нашата любов успокоение
и чувството на две души,
които изгарят в огън и страст!
И живей с тези моменти,
животът продължава
и трябва да му се насладим,
защото това, което трябва, се случва!
Огледай се, около нас няма повече съжаление,
всички се научиха да мечтаят!
И аз прекрасно зная какво е това забрава -
така мирише цветът на моята съдба!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...