Jul 3, 2006, 12:06 PM

Две души

  Poetry
1.2K 0 0
Не знам какво е животът без твоята любов,
не знам дали е възможно това.
По света се лее дъжд,
а болката от нашата история
отшумява бавно в моята душа!
Знам, че се измори да се бориш,
потърси отговора в истината!
Ще те прегърна и ти ще станеш моята звезда,
спасителният лъч сред бурята.
Остави тази болка назад
и потърси в нашата любов успокоение
и чувството на две души,
които изгарят в огън и страст!
И живей с тези моменти,
животът продължава
и трябва да му се насладим,
защото това, което трябва, се случва!
Огледай се, около нас няма повече съжаление,
всички се научиха да мечтаят!
И аз прекрасно зная какво е това забрава -
така мирише цветът на моята съдба!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...