Jul 3, 2006, 12:06 PM

Две души

  Poetry
1.2K 0 0
Не знам какво е животът без твоята любов,
не знам дали е възможно това.
По света се лее дъжд,
а болката от нашата история
отшумява бавно в моята душа!
Знам, че се измори да се бориш,
потърси отговора в истината!
Ще те прегърна и ти ще станеш моята звезда,
спасителният лъч сред бурята.
Остави тази болка назад
и потърси в нашата любов успокоение
и чувството на две души,
които изгарят в огън и страст!
И живей с тези моменти,
животът продължава
и трябва да му се насладим,
защото това, което трябва, се случва!
Огледай се, около нас няма повече съжаление,
всички се научиха да мечтаят!
И аз прекрасно зная какво е това забрава -
така мирише цветът на моята съдба!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...