24 jun 2015, 20:12

Две изгубени души

521 0 1

Две изгубени души

мълчат край странна бариера.

Сърцата им в свян мълчат

с надежда обич да намерят.

 

Някой се бои да разруши

за щастие една химера.

Затова ще трябва да мълчи

и нощите остават черни.  

 

Кога ще си отиде знае

и наслада иска да раздава.

Дали това ще оценят

защото тя го заслужава?

 

Трябва му език от символи,

тогава думите ще са излишни.

По обич с него ще рисува

вместо с буквите да пише.

  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за сравнението! Не очаквах, че се отбиваш понякога при мен. Но ми се прииска да поясня нещо от последния куплет за да се разбере по-точно част от вложения смисъл.
    "...По обич с него ще рисува вместо с буквите да пише" = "По любимата си с език ще рисува, вместо да говори на ухото й очакваните от нея думи". Любителите на този способ за доставяне на щастие на любим човек ще ме разберат, Андромаха.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...