ВТ (Вили Тодоров) ВТ (Вили Тодоров)
5 620
24 июн. 2015 г., 20:12

Две изгубени души

527 0 1

Две изгубени души

мълчат край странна бариера.

Сърцата им в свян мълчат

с надежда обич да намерят.

 

Някой се бои да разруши

за щастие една химера.

Затова ще трябва да мълчи

и нощите остават черни.  

 

Кога ще си отиде знае

и наслада иска да раздава.

Дали това ще оценят

защото тя го заслужава?

 

Трябва му език от символи,

тогава думите ще са излишни.

По обич с него ще рисува

вместо с буквите да пише.

  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • ВТ (Вили Тодоров)
    ВТ (Вили Тодоров)
    Благодаря за сравнението! Не очаквах, че се отбиваш понякога при мен. Но ми се прииска да поясня нещо от последния куплет за да се разбере по-точно част от вложения смисъл.
    "...По обич с него ще рисува вместо с буквите да пише" = "По любимата си с език ще рисува, вместо да говори на ухото й очакваните от нея думи". Любителите на този способ за доставяне на щастие на любим човек ще ме разберат, Андромаха.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0