Две изгубени души
Две изгубени души
мълчат край странна бариера.
Сърцата им в свян мълчат
с надежда обич да намерят.
Някой се бои да разруши
за щастие една химера.
Затова ще трябва да мълчи
и нощите остават черни.
Кога ще си отиде знае
и наслада иска да раздава.
Дали това ще оценят
защото тя го заслужава?
Трябва му език от символи,
тогава думите ще са излишни.
По обич с него ще рисува
вместо с буквите да пише.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Тодоров Все права защищены
Но ми се прииска да поясня нещо от последния куплет за да се разбере по-точно част от вложения смисъл. 