Две изгубени души
мълчат край странна бариера.
Сърцата им в свян мълчат
с надежда обич да намерят.
Някой се бои да разруши
за щастие една химера.
Затова ще трябва да мълчи
и нощите остават черни.
Кога ще си отиде знае
и наслада иска да раздава.
Дали това ще оценят
защото тя го заслужава?
Трябва му език от символи,
тогава думите ще са излишни.
По обич с него ще рисува
вместо с буквите да пише.
© Вили Тодоров All rights reserved.
Но ми се прииска да поясня нещо от последния куплет за да се разбере по-точно част от вложения смисъл.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
