Две изгубени души
мълчат край странна бариера.
Сърцата им в свян мълчат
с надежда обич да намерят.
Някой се бои да разруши
за щастие една химера.
Затова ще трябва да мълчи
и нощите остават черни.
Кога ще си отиде знае
и наслада иска да раздава.
Дали това ще оценят
защото тя го заслужава?
Трябва му език от символи,
тогава думите ще са излишни.
По обич с него ще рисува
вместо с буквите да пише.
© Вили Тодоров All rights reserved.
Но ми се прииска да поясня нещо от последния куплет за да се разбере по-точно част от вложения смисъл.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
