24.06.2015 г., 20:12

Две изгубени души

529 0 1

Две изгубени души

мълчат край странна бариера.

Сърцата им в свян мълчат

с надежда обич да намерят.

 

Някой се бои да разруши

за щастие една химера.

Затова ще трябва да мълчи

и нощите остават черни.  

 

Кога ще си отиде знае

и наслада иска да раздава.

Дали това ще оценят

защото тя го заслужава?

 

Трябва му език от символи,

тогава думите ще са излишни.

По обич с него ще рисува

вместо с буквите да пише.

  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за сравнението! Не очаквах, че се отбиваш понякога при мен. Но ми се прииска да поясня нещо от последния куплет за да се разбере по-точно част от вложения смисъл.
    "...По обич с него ще рисува вместо с буквите да пише" = "По любимата си с език ще рисува, вместо да говори на ухото й очакваните от нея думи". Любителите на този способ за доставяне на щастие на любим човек ще ме разберат, Андромаха.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...