24.06.2015 г., 20:12

Две изгубени души

525 0 1

Две изгубени души

мълчат край странна бариера.

Сърцата им в свян мълчат

с надежда обич да намерят.

 

Някой се бои да разруши

за щастие една химера.

Затова ще трябва да мълчи

и нощите остават черни.  

 

Кога ще си отиде знае

и наслада иска да раздава.

Дали това ще оценят

защото тя го заслужава?

 

Трябва му език от символи,

тогава думите ще са излишни.

По обич с него ще рисува

вместо с буквите да пише.

  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за сравнението! Не очаквах, че се отбиваш понякога при мен. Но ми се прииска да поясня нещо от последния куплет за да се разбере по-точно част от вложения смисъл.
    "...По обич с него ще рисува вместо с буквите да пише" = "По любимата си с език ще рисува, вместо да говори на ухото й очакваните от нея думи". Любителите на този способ за доставяне на щастие на любим човек ще ме разберат, Андромаха.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...