9 oct 2021, 15:13  

Две курабийки с чаша чай 

  Poesía » De amor
430 3 17

ДВЕ КУРАБИЙКИ С ЧАША ЧАЙ

 

Денят се свъси изведнъж.

Какво разсърди го – не зная.

И запърпори ситен дъжд,

преля във скромната ми стая.

 

Объркана, сред локва кал

нощта подгизнала зашляпа.

Опитах се да подслоня

на сухо кривата ѝ шапка.

 

Две курабийки с топъл чай,

лъжичка ягодово сладко –

разляха аромат на май

и светна сивото – за кратко.

 

И облачният муселин

далече от града се свлече.

Остава ми да поделим

това, което не изрече,

 

следите, външната врата,

която хлопна и притихна.

А  аз съм хрип от самота –

в нагарчащата ѝ въздишка.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??