Две курабийки с чаша чай
ДВЕ КУРАБИЙКИ С ЧАША ЧАЙ
Денят се свъси изведнъж.
Какво разсърди го – не зная.
И запърпори ситен дъжд,
преля във скромната ми стая.
Объркана, сред локва кал
нощта подгизнала зашляпа.
Опитах се да подслоня
на сухо кривата ѝ шапка.
Две курабийки с топъл чай,
лъжичка ягодово сладко –
разляха аромат на май
и светна сивото – за кратко.
И облачният муселин
далече от града се свлече.
Остава ми да поделим
това, което не изрече,
следите, външната врата,
която хлопна и притихна.
А аз съм хрип от самота –
в нагарчащата ѝ въздишка.
© Валентина Йотова All rights reserved.
