12 jul 2021, 17:17

Две луни

  Poesía
805 4 6

Аз вярвам, че има и друга луна
и изгрява във облачни нощи -
ако аз съм на другия край на света,
ако ти си момчешки тревожен.


В небето след нея се нижат звезди -
като път, който нас ще събира.
Ако някой от чакане дълго заспи,
ще засвири небесната лира.


Аз не вярвам, че има погрешни мечти -
ако плача, навярно съм жива.
Може днес да изгреят и двете луни,
да сваля тази черна шамия.


Да изсъхне росата по първи зори,
а тъгата сама да изтлее
и венчани от Господа двете луни
да не скитат във облачно време.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...